Популярни публикации

СЕНСЕЙ (Sensei)


На японски думата Sensei означава инструктор, почетен учител или роден преди“. Когато в доджо има повече от един черен колан, сенсей се нарича само инструкторът. Също така вашият инструктор може да се различава от другите по име, като името се поставя пред сенсей. Например: Ангелова Сенсей. Запомнете, че не е прието да назовавате хората с черен пояс по име. Не е прието да се нарича човек „Сенсей” с ранг по-нисък от първи дан (Shodan).
Ако вашият Сенсей говори с друг и вие искате да говорите с него, приближавате се на около два-три метра, изчаквате Сенсей да ви обърне внимание, след това се покланяте и след като приключите разговора с него, отново се покланяте и се отдалечавате.

ЧИСТОТА


Чистотата е друго измерение на грижата за себе си, в която е увлечен избралият джудо. Чистотата в джудо не е просто набор от конкретни изисквания за хигиена – физическа и ментална, а е по-скоро принцип, който присъства в цялата организираност на тази грижа. Когато влизате в което и да е доджо, сте длъжен да влизате с чист ум и чисто тяло.
Доджо трябва да е просторно и винаги в изряден вид. Повърхността на доджо трябва да се пази чиста и в добро състояние по всяко време. Това става лично задължение на всеки трениращ. Всяка съществена помощ се оценява.
Има много разкази за школи по бойни изкуства, в които начинаещият получава като първа своя задача да помете и измие тренировъчната зала; понякога дори доста дълго се задържа на тази “длъжност”, без да се допуска до нищо друго от преподаваното там. Често тези случаи са тълкувани като изпитание на търпението и постоянството на желанието на ученика. Те говорят и със смисъла на поръчаното действие – кандидатът започва с почистването и го извършва дотогава, докато то стане негова собствена същност. Не успее ли да приеме грижата за чистотата в себе си, нищо друго от това изкуство не би могло да достигне до него.
На татамито, т.е. на мястото, където се тренира, се влиза бос, не се внасят никакви предмети. Всички украшения, накити, часовници и други аксесоари се оставят встрани. От една страна това е акт на символично изоставяне на всичко, което обикновено ни принадлежи. От друга страна, това е изчистване на отношенията, в които влизаме с останалите. Максималното изчистване на ситуацията от всякакви възможности за нараняване и контузии е грижа за чистотата на самата игра. Тя трябва да остане в своята красота на изкуство и да не се допуска принизяването ú до обикновена схватка.
По време на състезание, когато има ситуация на кръвотечение или травмиране на състезател, е задължителна лекарска намеса. Тя се осъществява докато проблемът е преодолян; ако това не се случи, срещата се прекратява. Лекарската намеса се позволява само два пъти в рамките на една схватка. При повикване на лекар за трети път се смята, че двубоят е престанал да бъде чист” и той се спира. Целта на тези правила е да се запази чистотата и красотата на джудо, да не се създават предпоставки за провеждане на агресивни", кървави” и зрелищни” боеве. Да не се допуска натурализирането на агресията и болката да замърси” смисъла на изкуството.
Поддържането на личната хигиена на тялото се налага от само себе си в тази обстановка. Застоялата пот, мръсните ръце, лице и крака веднага биха оставили своите следи по терена и по облеклото – собственото и на партньорите. Близкият телесен контакт при тренировка задължава да ухаеш добре. Да се минава през банята преди влизането в залата се препоръчва винаги, когато има условия за това, в противен случай се изисква поне измиване на най-замърсените части на тялото.
След като тялото, екипът и доджото са в изрядна чистота, такава е необходимо да се осъществи и в мислите. Самата обстановка създава такова настроение, разбира се, но освен нея в самото начало на тренировката, почти непосредствено след поздравите се провежда и няколкоминутна концентрация (мокосо). Мокосо обикновено се провежда в seiza (основен седеж) със затворени очи и отпуснато тяло. Смисълът на това действие е да се вслушаме в себе си и в пространството около нас и ако усетим напрегнати места или източници на напрежение – били те мисли, мускулни спазми от неудобна поза, лош дъх или дразнещ звук – да ги “изчистим”, да се постараем да ги окъпем” в тишината, която носим със себе си. Проведено в края на тренировката мокосо има отново характера на такава проверка на хармоничността на нещата. След като си практикувал няколко часа,  редно е да изпиташ какво си променил, дали си опазил същата чистота и проникновеност, с които си се включил в играта и дали си успял да ги прелееш в света, в който си бил съучастник.
Поддържането на лична аптечка е също нещо, на което трениращият се възпитава. Той трябва да е в готовност да реагира на всяко нараняване, било то собствено или на партньора. Чистотата е и в това да не допуска невнимание към каквато и да е рана и контузия или отлагането на елементарните медицински мерки, които се налагат в такъв случай. В реда на тази взаимопомощ е и да съдейства за затихването на всяка евентуално появила се болка. Добрият сенсей трябва да владее и да обучи учениците си в техниките на квапо (възстановителен раздел в джудо), насочен за оказване на бърза и ефикасна медицинска помощ, както и за възстановяване от спортни травми.

Всички тези правила” не са записани в кодекс или в пергамент на стената. Те са това, което трениращият постепенно записва” в себе си, за да се самооткрие в един миг чрез тях. Чистотата, както и ритуалът на поздрава, имат своя смисъл главно в грижата за това какъв съм в своето биване (житие и битие).

публикация: Емил Прокопов, Анжелина Янева, Нина Василева, Бойни изкуства и философия, Годишник на СУ, бр.78А [т.е. 83], с. 17-21, С., 2002. ISSN 1313-7417

НАЧАЛО И КРАЙ НА ТРЕНИРОВКАТА


Преди да започне или завърши часът, всички студенти и инструктори трябва да заемат места съгласно REIGISOHО. Всяка страна в доджо има свое значение. Всяка конкретна позиция в него не е безлична и еднотипна, както е в геометричното пространство, а има собствено съдържание, собствено звучене”, всяко място има свое излъчване и благоприятства определени действия. В това светоусещане прагът е границата между области, които се отличават според различни степени в опозицията сакралност-профанност. Почитта, изразена на Прага, е зачитането на тази нееднородност на пространството и начин да го прекосяваме, да пътуваме през него без да се борим, т.е. без да го разрушаваме и без то да препятства активността ни.
Kamiza е най-важното място в доджо. Това е мястото на честта и е отредено за притежателите на най-висок дан. Никой, по което и да е време, не може да седи  в тази област или да бъде с гръб, освен Сенсей с най-високия ранг. На никой с по-нисък ранг от черен пояс не се позволява да седи в Kamiza.
Joseki е област, втора по важност, която се намира вдясно от Kamiza. Инструкторите с по-нисък ранг седят вдясно от Kaмiza в Joseki-областта. Ако Сенсей пожелае, всеки с черен колан може да седи от неговата лява страна. Всеки с по-нисък ранг застава винаги отляво.
Shimoseki-областта е третата по важност в доджо за всички по-нисши черни пояси”. Тези с по-висок ранг черна лента седят по-близо до Kamiza.
Shimozaнай-ниското по важност място в доджо. Всички ученици са подредени отдясно наляво по ранг.
Всички студенти и инструктори са длъжни да заемат съответстващото им място в доджо и да седят в seiza позиция в началото и края на тренировката.
Старшият judoka, който се намира в shimozeki, е длъжен да подаде гласна команда Shomen Ni”, която е подготвителна команда за студентите в Shimozeki и всички са длъжни да се завъртят към kamiza, изчакват около 8 сек, докато старшият подаде команда Rei. Всички са длъжни да изпълнят „zarei” (поклон от сейдза) едновременно. Поздравът към О-Сенсей е уважението към този, който е посочил Пътя. Чрез този поздрав става личното поемане на ангажимент, посвещението, съпричастността към неговия дух и смисъл. Той наподобява ритуала на инициацията, на засвидетелстването на съпринадлежността към определена общност със споделянето на нейния смисъл, но се извършва еднократно всеки път в началото и в края на практиката. Всъщност това е характерно за почти всички поздрави – те се извършват в началото и в края на някакво действие. Това показва, че те маркират и отделят определен период, време-отрязък, който е белязан с поемането на определен ангажимент, с влизането в определен тип отношения. Самите отношения са заложени още във вида поздрав.
Вторият поздрав, след пауза от около 8 сек, е към Sensei или към Jozeki, в зависимост от ситуацията (например ако има официални гости или Sensei е в Jozeki). Старшият инструктор командва Sensei Ni (пауза 8 сек) Rei.
Поздравът към сенсей се извършва винаги при среща с него, а с изпълнението му човекът е поставен в готовност за учене. Поздравът на сенсей към ученика е нагласата на по-опитния да помага. Поздравът между един сенсей и друг сенсей е желанието за сътрудничество и обикновено се извършва пред учениците, така че те да бъдат възпитани в това признаване на различните школи и методи, да не се допуска подценяване на някои от тях.
В края на часа поздравите са по обратния ред: към Sensei, към Kamiza и накрая към всички. Командата е Otagai Ni (пауза) Rei”. Всички извършват zarei и в същото време казват: Arigato go zai mashta (“Благодаря за това, което ни научихте”).
Неправилно е практикуващите да стават преди да станат всички с по-голям ранг. Неправилно е да седите в друг седеж, дори и anza" (кръстосани отпред крака, турски седеж), ако сенсей не ви е разрешил. Неправилно е да седите с протегнати напред крака или да заемате други пози, освен ако не изпълнявате специален вид упражнения или техника. Неправилно е също да се подпирате на един или двата лакътя или длани.
Ако има зрители в джудо-доджо, те трябва да помнят, че са гости и не трябва да си позволяват да говорят и да пречат на околните. Джудо-доджо е място за практика и много джудо-доджо нямат място за зрители, защото целта на доджо е да подготви играчите в джудо, а не да развлича зрителите. Родителите не трябва да дават указания, защото това е работа на сенсей и когато децата са в доджо, те са плътно до сенсей.
 
публикация: Емил Прокопов, Анжелина Янева, Нина Василева, Бойни изкуства и философия, Годишник на СУ, бр.78А [т.е. 83], с. 17-21, С., 2002. ISSN 1313-7417 

ПОКЛОН RITSU


Поздравът най-общо е това, чрез което зачитаме някого или нещо и се приобщаваме към него. Поздравът в джудо е преди всичко приобщаване към конкретна ситуация чрез уважение. Разнообразието от поздрави не е някакъв параден ритуал, а е пряко произхождащо действие от множеството ситуации, в които се влиза. Нека разгледаме всеки поздрав поотделно, като същевременно не забравяме, че зад специфичните му черти стои възпитаване и изявяване на уважението, чрез което ставаме способни да споделяме.
Практикуващите трябва да знаят, кога и как се извършва поздравът:
Когато влизат и излизат от залата, те са длъжни да изпълнят поздрава, като това не е само физическа потребност, а и умствена. Съзнанието и умът трябва да са чисти. Трябва да се влиза и излиза от доджо с добри намерения, за да може да се научи всичко добре и да се запази това, което сме научили.
Когато влизат или напускат татамито изпълняват поклон към Kamiza (стената с портрета на Учителя). Практикуващите трябва да се чувстват отговорни и непринудени, а тяхното съзнание трябва да бъде чисто и свежо за знания. Вече качили се на татамито, те заемат seiza според ранга. Не трябва да бъдат в свободен седеж, да изпълняват техники или да се загряват, докато сенсей не разреши. Вторият поздрав, който е поздрав към място, обозначава прехода, който практикуващият следва да извърши – да навлезе в самото действие, да не остане само зрител.
Преди или след работа с партньора си – това е подготовката към съзнателно отношение към партньора, подготовка за удоволствието от работата с него. С този поздрав вие показвате, че идвате с ясен ум и нямате намерение да го нараните. Никакви лоши чувства не трябва да има помежду ви. Поздравът към този, с когото конкретно се практикува, е най-честият, тъй като се извършва при всяка смяна на партньорите. Той означава, че съответният човек е бил забелязан и зачетен, освен това съсредоточава вниманието в това, което конкретно се прави. Той е и един от поздравите, при които освен с жест, който най-често е вид поклон, се изразява и словесно. Изразите, които се ползват, са изкази на благодарност; в началото – предварителна благодарност за приетата покана, в края – благодарност за съвместната работа.
Поздравът има още две разновидности в зависимост от вида уадза – дали се играе тачи-уадза или не-уадза. Двата вида поздрави – от изходна изправена позиция и от основен седеж seiza" – се определят от пространството и зачитат спецификата на поведението в различните области и моменти.

ДОДЖО

Думата доджо има много значения: зала за упражнения, зала за практика, клуб или място за изучаване на пътя (пътя към бойните изкуства). Монасите будисти са използвали доджо за медитация. Доджо винаги е било място за сериозен анализ на джудо. Когато вие влизате, в която и да е доджо, сте длъжен да влизате с чист ум и да обръщате внимание на всички дадени инструкции.
Сред основните традиции, в която и да е джудо-доджо – NAFUDAKAKE е списъкът на имената на всички участници в доджо, които се подреждат съгласно ранга, като най-старшият е в началото.

REIGISOHO - етикет, начин на поведение

Много от инструкторите по джудо на Запад и преди всичко у нас мислят, че спазването на REIGISOHO (етикет, начин на поведение), свързано точно с традициите на Япония, няма нищо общо с техниките на джудо и затова те го пропускат. Това води до незаинтересованост и на самите практикуващи. Истинският джудист иска да узнае всичко, не само уадза (техниките), но и всичко, свързано с философията, историята, терминологията, а също и REIGISOHO в джудо.
В западните култури JUDO-REIGISOHO се различава от съответния път на REIGISOHO. REIGISOHO може да се окаже много странно и нелепо за човек от Запада. Тези, които мислят, че няма смисъл да се спазват японските традиции в джудо, не трябва да следват пътя.
От самото начало, влизайки в което и да е доджо, трябва да покажете, че знаете съответстващото REIGISOHO. REIGISOHO е начинът на строго определено поведение към всичко, свързано с джудо. Тези правила сме длъжни да спазваме. Длъжни сме да научим по-младите от нас на REIGISOHO, така както нашият сенсей ни е научил и  така както неговият сенсей го е научил.
Всичко трябва да се направи, за да се съхрани традицията в джудо. Ако не съхраним Reigisoho в джудо сега, докато сме живи, ние ще загубим бъдещето на джудо, ще загубим и бъдещето на нашите джудисти. Всеки трябва да даде своя принос и да носи посланието на създателя Джигоро Кано за всеобщо добруване, уважение и взаимопомощ.