Преди да започне или завърши часът, всички студенти и инструктори трябва да заемат места съгласно REIGISOHО. Всяка страна в доджо има свое значение. Всяка конкретна позиция в него не е безлична и еднотипна, както е в геометричното пространство, а има собствено съдържание, собствено „звучене”, всяко място има свое излъчване и благоприятства определени действия. В това светоусещане прагът е границата между области, които се отличават според различни степени в опозицията сакралност-профанност. Почитта, изразена на Прага, е зачитането на тази нееднородност на пространството и начин да го прекосяваме, да пътуваме през него без да се борим, т.е. без да го разрушаваме и без то да препятства активността ни.
Kamiza е най-важното място в доджо. Това е мястото на честта и е отредено за притежателите на най-висок дан. Никой, по което и да е време, не може да седи в тази област или да бъде с гръб, освен Сенсей с най-високия ранг. На никой с по-нисък ранг от черен пояс не се позволява да седи в Kamiza.
Joseki е област, втора по важност, която се намира вдясно от Kamiza. Инструкторите с по-нисък ранг седят вдясно от Kaмiza в Joseki-областта. Ако Сенсей пожелае, всеки с черен колан може да седи от неговата лява страна. Всеки с по-нисък ранг застава винаги отляво.
Shimoseki-областта е третата по важност в доджо за всички по-нисши „черни пояси”. Тези с по-висок ранг черна лента седят по-близо до Kamiza.
Shimoza – най-ниското по важност място в доджо. Всички ученици са подредени отдясно наляво по ранг.
Всички студенти и инструктори са длъжни да заемат съответстващото им място в доджо и да седят в seiza позиция в началото и края на тренировката.
Старшият judoka, който се намира в shimozeki, е длъжен да подаде гласна команда „Shomen Ni”, която е подготвителна команда за студентите в Shimozeki и всички са длъжни да се завъртят към kamiza, изчакват около 8 сек, докато старшият подаде команда „Rei”. Всички са длъжни да изпълнят „zarei” (поклон от сейдза) едновременно. Поздравът към О-Сенсей е уважението към този, който е посочил Пътя. Чрез този поздрав става личното поемане на ангажимент, посвещението, съпричастността към неговия дух и смисъл. Той наподобява ритуала на инициацията, на засвидетелстването на съпринадлежността към определена общност със споделянето на нейния смисъл, но се извършва еднократно всеки път в началото и в края на практиката. Всъщност това е характерно за почти всички поздрави – те се извършват в началото и в края на някакво действие. Това показва, че те маркират и отделят определен период, време-отрязък, който е белязан с поемането на определен ангажимент, с влизането в определен тип отношения. Самите отношения са заложени още във вида поздрав.
Вторият поздрав, след пауза от около 8 сек, е към Sensei или към Jozeki, в зависимост от ситуацията (например ако има официални гости или Sensei е в Jozeki). Старшият инструктор командва „Sensei Ni (пауза 8 сек) Rei”.
Поздравът към сенсей се извършва винаги при среща с него, а с изпълнението му човекът е поставен в готовност за учене. Поздравът на сенсей към ученика е нагласата на по-опитния да помага. Поздравът между един сенсей и друг сенсей е желанието за сътрудничество и обикновено се извършва пред учениците, така че те да бъдат възпитани в това признаване на различните школи и методи, да не се допуска подценяване на някои от тях.
В края на часа поздравите са по обратния ред: към Sensei, към Kamiza и накрая към всички. Командата е „Otagai Ni (пауза) Rei”. Всички извършват „zarei” и в същото време казват: „Arigato go zai mashta” (“„Благодаря за това, което ни научихте”).
Неправилно е практикуващите да стават преди да станат всички с по-голям ранг. Неправилно е да седите в друг седеж, дори и „anza" (кръстосани отпред крака, турски седеж), ако сенсей не ви е разрешил. Неправилно е да седите с протегнати напред крака или да заемате други пози, освен ако не изпълнявате специален вид упражнения или техника. Неправилно е също да се подпирате на един или двата лакътя или длани.
Ако има зрители в джудо-доджо, те трябва да помнят, че са гости и не трябва да си позволяват да говорят и да пречат на околните. Джудо-доджо е място за практика и много джудо-доджо нямат място за зрители, защото целта на доджо е да подготви играчите в джудо, а не да развлича зрителите. Родителите не трябва да дават указания, защото това е работа на сенсей и когато децата са в доджо, те са плътно до сенсей.
публикация:
Емил Прокопов, Анжелина Янева, Нина Василева, Бойни изкуства и
философия, Годишник на СУ, бр.78А [т.е. 83], с. 17-21, С., 2002. ISSN
1313-7417
Няма коментари:
Публикуване на коментар