Чистотата е друго измерение на грижата за себе си, в която е увлечен избралият джудо. Чистотата в джудо не е просто набор от конкретни изисквания за хигиена – физическа и ментална, а е по-скоро принцип, който присъства в цялата организираност на тази грижа. Когато влизате в което и да е доджо, сте длъжен да влизате с чист ум и чисто тяло.
Доджо трябва да е просторно и винаги в изряден вид. Повърхността на доджо трябва да се пази чиста и в добро състояние по всяко време. Това става лично задължение на всеки трениращ. Всяка съществена помощ се оценява.
Има много разкази за школи по бойни изкуства, в които начинаещият получава като първа своя задача да помете и измие тренировъчната зала; понякога дори доста дълго се задържа на тази “„длъжност”, без да се допуска до нищо друго от преподаваното там. Често тези случаи са тълкувани като изпитание на търпението и постоянството на желанието на ученика. Те говорят и със смисъла на поръчаното действие – кандидатът започва с почистването и го извършва дотогава, докато то стане негова собствена същност. Не успее ли да приеме грижата за чистотата в себе си, нищо друго от това изкуство не би могло да достигне до него.
На татамито, т.е. на мястото, където се тренира, се влиза бос, не се внасят никакви предмети. Всички украшения, накити, часовници и други аксесоари се оставят встрани. От една страна това е акт на символично изоставяне на всичко, което обикновено ни принадлежи. От друга страна, това е изчистване на отношенията, в които влизаме с останалите. Максималното изчистване на ситуацията от всякакви възможности за нараняване и контузии е грижа за чистотата на самата игра. Тя трябва да остане в своята красота на изкуство и да не се допуска принизяването ú до обикновена схватка.
По време на състезание, когато има ситуация на кръвотечение или травмиране на състезател, е задължителна лекарска намеса. Тя се осъществява докато проблемът е преодолян; ако това не се случи, срещата се прекратява. Лекарската намеса се позволява само два пъти в рамките на една схватка. При повикване на лекар за трети път се смята, че двубоят е престанал да бъде „чист” и той се спира. Целта на тези правила е да се запази чистотата и красотата на джудо, да не се създават предпоставки за провеждане на „агресивни", „кървави” и „зрелищни” боеве. Да не се допуска натурализирането на агресията и болката да „замърси” смисъла на изкуството.
Поддържането на личната хигиена на тялото се налага от само себе си в тази обстановка. Застоялата пот, мръсните ръце, лице и крака веднага биха оставили своите следи по терена и по облеклото – собственото и на партньорите. Близкият телесен контакт при тренировка задължава да ухаеш добре. Да се минава през банята преди влизането в залата се препоръчва винаги, когато има условия за това, в противен случай се изисква поне измиване на най-замърсените части на тялото.
След като тялото, екипът и доджото са в изрядна чистота, такава е необходимо да се осъществи и в мислите. Самата обстановка създава такова настроение, разбира се, но освен нея в самото начало на тренировката, почти непосредствено след поздравите се провежда и няколкоминутна концентрация (мокосо). Мокосо обикновено се провежда в seiza (основен седеж) със затворени очи и отпуснато тяло. Смисълът на това действие е да се вслушаме в себе си и в пространството около нас и ако усетим напрегнати места или източници на напрежение – били те мисли, мускулни спазми от неудобна поза, лош дъх или дразнещ звук – да ги “„изчистим”, да се постараем да ги „окъпем” в тишината, която носим със себе си. Проведено в края на тренировката мокосо има отново характера на такава проверка на хармоничността на нещата. След като си практикувал няколко часа, редно е да изпиташ какво си променил, дали си опазил същата чистота и проникновеност, с които си се включил в играта и дали си успял да ги прелееш в света, в който си бил съучастник.
Поддържането на лична аптечка е също нещо, на което трениращият се възпитава. Той трябва да е в готовност да реагира на всяко нараняване, било то собствено или на партньора. Чистотата е и в това да не допуска невнимание към каквато и да е рана и контузия или отлагането на елементарните медицински мерки, които се налагат в такъв случай. В реда на тази взаимопомощ е и да съдейства за затихването на всяка евентуално появила се болка. Добрият сенсей трябва да владее и да обучи учениците си в техниките на квапо (възстановителен раздел в джудо), насочен за оказване на бърза и ефикасна медицинска помощ, както и за възстановяване от спортни травми.
Всички тези „правила” не са записани в кодекс или в пергамент на стената. Те са това, което трениращият постепенно „записва” в себе си, за да се самооткрие в един миг чрез тях. Чистотата, както и ритуалът на поздрава, имат своя смисъл главно в грижата за това какъв съм в своето биване (житие и битие).
публикация: Емил Прокопов, Анжелина Янева, Нина Василева, Бойни изкуства и философия, Годишник на СУ, бр.78А [т.е. 83], с. 17-21, С., 2002. ISSN 1313-7417
Няма коментари:
Публикуване на коментар