Поздравът най-общо е това, чрез което зачитаме някого или нещо и се приобщаваме към него. Поздравът в джудо е преди всичко приобщаване към конкретна ситуация чрез уважение. Разнообразието от поздрави не е някакъв параден ритуал, а е пряко произхождащо действие от множеството ситуации, в които се влиза. Нека разгледаме всеки поздрав поотделно, като същевременно не забравяме, че зад специфичните му черти стои възпитаване и изявяване на уважението, чрез което ставаме способни да споделяме.
Практикуващите трябва да знаят, кога и как се извършва поздравът:
Когато влизат и излизат от залата, те са длъжни да изпълнят поздрава, като това не е само физическа потребност, а и умствена. Съзнанието и умът трябва да са чисти. Трябва да се влиза и излиза от доджо с добри намерения, за да може да се научи всичко добре и да се запази това, което сме научили.
Когато влизат или напускат татамито изпълняват поклон към Kamiza (стената с портрета на Учителя). Практикуващите трябва да се чувстват отговорни и непринудени, а тяхното съзнание трябва да бъде чисто и свежо за знания. Вече качили се на татамито, те заемат seiza според ранга. Не трябва да бъдат в свободен седеж, да изпълняват техники или да се загряват, докато сенсей не разреши. Вторият поздрав, който е поздрав към място, обозначава прехода, който практикуващият следва да извърши – да навлезе в самото действие, да не остане само зрител.
Преди или след работа с партньора си – това е подготовката към съзнателно отношение към партньора, подготовка за удоволствието от работата с него. С този поздрав вие показвате, че идвате с ясен ум и нямате намерение да го нараните. Никакви лоши чувства не трябва да има помежду ви. Поздравът към този, с когото конкретно се практикува, е най-честият, тъй като се извършва при всяка смяна на партньорите. Той означава, че съответният човек е бил забелязан и зачетен, освен това съсредоточава вниманието в това, което конкретно се прави. Той е и един от поздравите, при които освен с жест, който най-често е вид поклон, се изразява и словесно. Изразите, които се ползват, са изкази на благодарност; в началото – предварителна благодарност за приетата покана, в края – благодарност за съвместната работа.
Поздравът има още две разновидности в зависимост от вида уадза – дали се играе тачи-уадза или не-уадза. Двата вида поздрави – от изходна изправена позиция и от основен седеж „seiza" – се определят от пространството и зачитат спецификата на поведението в различните области и моменти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар